В живота си човек е изправен пред хиляди избори, които ще определят хода и развитието му. Ние жените обаче, като че ли размишляваме и анализираме тези избори много повече от мъжете. А това поражда редица противоречия у нас, още в самия старт на живота. Започва с това кой ще бъде най-добрият ни приятел и преминава към кой университет ще изберем или коя кариера да следваме.
Но никой и нищо не ме е причинявал толкова “tug and pull” , колкото опитите да намеря баланс в майчинството.
Това е ежедневен възход и спад на усещане за радост и разочарование в една и съща минута. Хващам се, че отброявам секундите до времето за лягане на детето и бързам, защото съм изтощена, изцедена и просто разочарована, че има нужда от още една глътка вода и само още една количка в леглото, само още една песен.
Но петнадесет минути след като синът ми заспи, усещам, че ми липсва и изпитвам тежест на вина, че не съм се насладила на този момент, че го пришпорвах, че отговарях на съобщения в блога, вместо да му прочета още една приказка.
„Минава бързо“, е това, което ще ви кажат вашите родители. И слушайте, ние младите майките, знаем, че този съвет е верен, защото имам бебе, което скоро навършва 3 години. И това само с едно мигване на окото, но когато сте в разгара на всичко, този съвет е „трудно хапче“ за преглъщане.
Но все пак ще става по-лесно, нали? – може би ще попитат някои от вас.
Докато бях в окопите на етапа на новородено, си спомням как си въобразявах колко по-лесен ще бъде животът с дете, след като то се „нуждае“ от мен по-малко. Сега осъзнах, с натежало сърце, че няма такъв етап, той ще има нужда от мен, по различен начин, винаги!
Винаги очакваме следващия етап, този, който ще ни разочарова по-малко, този, който ще е просто ПО-ДОБЪР от този, в който сме в момента.
В дните, в които се стремя истински да присъствам до него, вечер, когато се гушнем, понякога си мисля какво ли им е на тези с две, три и повече. Сигурно тогава се появява и чувството за вина - дали дадох достатъчно и на големите си деца? Тях прегърнах ли достатъчно, казах ли им колко са важни и колко ги обичам? Показах ли им го?
Независимо от броя на децата идват и въпросите кога със съпруга или половинката ще имаме време просто да седнем на дивана в неделя и да четем книга. Да говорим сладко на любими теми, вместо яростно да чистим след една бъркотия до друга и да осъзнаем, че имаме само 30 минути, в най-добрия случай, за себе си. Какво бих направила с тези 30 минути свободно време?
Ето тук започва другото разкъсване. Да прекарам ли време с любимия мъж или да седя на дивана и да гледам безсмислена телевизия (защото и от това имам нужда). Да ги посветя ли на мен, почивка и грижа за женствеността ми (епилация, лак, маска за лице)? Да се обадя ли на приятелката си, на която обещах да го направя преди месец?
Ами когато трябва да се върнеш на работа след майчинството?
Уау! Нова доза разкъсващи противоречия.
Това майчино чувство за вина става толкова лошо, когато трябва да избирате всеки ден дали да бъдете с детето си или да сте далеч от него. И далеч не е само докато се адаптира детето в новото детско заведение, а вие свикнете с промяната. О, не! Продължава!
Пропускам воденето/взимането на градина днес, но пък успях да завърша онзи голям и значим проект в работа. Липсва ми обаче онова грейнало лице и силна прегръдка, когато ме види на вратата.
И като си говорим за вина, като майки ще откриете, че сте навън с приятелки, ще се забавлявате, но в същото време ще се чувствате зле, че сте пропуснали времето за лягане. Ще откриете, че гледате календара и броите дните, в които ще ви няма вечер. Работно събитие в понеделник. Приятелска вечеря във вторник. Вечеря с мъжа в четвъртък. Ето! ВИНА! Как ще се почувстват децата, ако пропусна времето за лягане три вечери в седмицата? Като че ли те разбират календари.
Повечето хора, особено несемейните, ни виждат да се държим заедно или може би да вършим огромна работа по отглеждането на семейството, но това, което не виждат, е този постоянен конфликт, с който се сблъскваме всеки скапан ден. Конфликт със себе си. Дори тези майки, чиито деца отдавна са напуснали дома, забравят какво е било. Те ви казват „наслаждавайте се на всяка минута“, но точно като раждането на бебе… забравяте колко трудно е всъщност, когато се случва.
Аз правя всичко по силите си, за да съм там за него, за да намеря баланс в майчинството.
Отчаяно искам да се наслаждавам на всяко гушкане рано сутрин, да отхвърля всяка бъркотия, да се кикотя на пръските по време на къпане, да прегръщам безсънните нощи, да съм отдадена на половинката си, да бъда успешна в кариерата си. И понякога го правя! Понякога НЕ! Осъзнавам, че въпреки че винаги ще бъда майка, този етап ще премине и може да изпитам известно съжаление, но и това е добре.
Да си майка е единственото нещо, което може да те накара да се почувстваш така, сякаш се разпадаш в една минута, а в следващата си напълно завършено цяло. Може би така всъщност изглежда неуловимият баланс в майчинството в реално време?
Ще прегърнем товара с чуденки, въпроси и страхове и ще го дърпаме по пътя си. Това нещо, наречено майчинство е пълно с радост и тъга, разочарование и лекота. Перспективата е там, за да ни напомни, че без поражение не може да се чувстваме завършени.
И това прави майчинството толкова дяволски красиво!
Отзиви