Днес се събудих, обичайно, с онова гласче от бебефона, което вече не е само плач. То изрича най-топлата за душата ми дума – „мамо“. Лежах в леглото си и си подарих минутка време, преди отново да завъртя колелото. Лежах, съзерцавах несъвършенствата на тавана, слушах любимото обращение от бебефона и си мислех за онзи мъдар цитат на Ошо - „В момента, в който се роди дете, се ражда и майката“.
Рождените дни на нашите деца технически са дни, които отбелязват броя на годините, през които са били на тази планета. Също така, обаче бележи и колко дълго сме били родители.
Синът ми е този, който навършва две години, но като майка, аз също се чувствам така, сякаш навършвам две години. Много неща се случиха, откакто влязох в болницата, в онази студена февруарска сутрин и нашето двучленно семейство стана тричленно.
Имам предвид, че освен глобална пандемия, много неща се случиха вътрешно с мен. Далеч не съм същият човек, който бях преди да имам дете. Дори различна от това, което бях докато бях бременна. И не просто се чувствам различна, като да съм си сменила цвета на косата си или да се захвана с ново хоби. Чувствам се нова. Заредена със съвсем друг тип енергия. Преродена! Не в онзи смисъл – че всичко ми е леко, преоткрила съм се и всичко в живота ми се случва с лекота и хармония. Напротив много изпитания посрещнах, все още боря някои, а господ знае и колко още ме очакват.
Но вече не смятам, че всички отговори ще идват от външни източници. Съветите винаги са полезни и понякога ще имам нужда от насоки. Въпреки това, докато в първи седмици и месеци на майчинството предполагах, че другите ще знаят отговорите, сега гледам сина си. И слушам сърцето си.
Точно както почитам неговия учебен процес и откритията за света коло него, така вече не очаквам от себе си да знам всичко.
Точно както никога не го съдя, когато падне, вече не съдя себе си за грешки. Е, поне не толкова.
Точно както празнувам всичките му победи, без значение колко малки са, така аз също се опитвам да празнувам и моите.
Този ден не е само неговото раждане - беше и е моето собствено. И всяка година, когато съм благословена да го гледам как расте, не само ще поглеждам назад докъде е стигнал, но и колко далеч съм стигнала аз. Докъде стигнахме заедно! Обичам го!
Отзиви