Хей, порастналите деца, имате ли си циклична компонента в живота? (Ъ! Ко`?) Имате ли си едни такива периодично повтарящи се отклонения от основната тенденция и темпа на живота ви? (Я, пак, пак!) Събития в положителна и отрицателна посока, които се появяват на определен период, поразбъркват и разхвърлят, нареждат..и после, после "влака е отново е в релси". (Знам, мислиш си тази е превъртяла вече от готвене. Е, коя жена в майчинство е със всичкия си?) Забелязах, че имам някаква специална връзка с тази дата - 1 юни. Някаква кармична дата. С годините точно на тази дата, по някаъв начин, определени събития (и положителни и отрицателни) се редуват. Например преди 2 години на този ден бе поставеното началото на моя нов свят (БОРИЛ). И тъй като днес съм се събудила в аналитично, философско и носталгично настроение (тва` последното е, защото вече не съм дете) мисля малко да ви "попиша на глас" (като "мисля на глас", ама отнесено за блог в социалните мрежи").
От както Бори се е родил (независимо, че е само на 1 г.) си мисля все по-чесо, че докато се опитваме да научим децата на всичко за живота, децата ни учат какво представлява той. Бихме могли да научим много неща, като ги наблюдаваме отблизо. Те ежедневно ни изпращат толкова смислени послания, но май нашите сетивата не ги улавят. Или пък съзнателно ги игнорираме?
Послания като:
1. Бъдете щастливи без причина!
Обзалагм се, че всички сте виждали как децата намират щастие в най-простите неща, които животът може да предложи? И това им е достатъчно. А ние възрастните някак сме алчни... за всичко. Да, онова желание за „повече“. Повече успехи, повече пари, повече любов, повече щастие – повече за мен. В случая напълно важи максимата на Мечо Пух, която създава затворения кръговрат, тикащ ни към дъното.
2. Изкажете каквото ви е на ум/бъдете самоуверени:
Децата, може да не знаят правилните думи, но знаят как да постигнат това, което искат. Не отлагат желанията си за утрешния ден, не крият емоциите си. Ако бяхме така прями и изискващи щастието си, дали пък комуникацията ни с другите хора нямаше да е далеч по-лесна и приятна? Когато едно дете ви разказва история от училище или от футболното игрище, то обикновено е в ролята на героят. Светът се върти около него. С напредването на възрастта не искаме да бъдем самонадеяни или егоистични, затова омаловажаваме своите постижения. Не искаме да се хвалим за да не изглеждаме смешни. Но като правим това, ние често се отклоняваме в посоката на самоунищожението. Ние се поставяме на заден план, за да накараме другите да се чувстват по-добре. Скромността се превръща в качество за възхищение и започваме да се убеждаваме в собствената си посредственост.
3. Покажете постоянство!
Това е ключът към успеха във всичко! Децата никога не се уморяват да опитват отново и отново и в крайна сметка успяват да постигнат желаното. За разлика от нас не анализират, не търсят мотивация, не се обезкуражават. Почти всяко предизвикателство може да се преодолее с постоянство. Мислите сами по себе си няма да ни доведат до целта. Ще трябва да свършим нужното за да достиганем целта.
4. Бъдете активни
Когато бяхме деца, играта навън беше връхната точка на деня ни. Тичахме и преследвахме приятелите си, докато не останем без дъх, а бузите ни се зачервят. Можехме да скачаме и да правим кълбета до припадане, но никога не сме гледали на това, като „упражнение“ или „ежедневна тренировка“. Така и не чувствахме умора. Просто си играехме. И беше забавно.
5. Опитвайте нови неща, дори ако изглежда страшно - бъдете смели!
Пейте на глас! Танцувайте, когато ви се иска, както ви се иска. Изкрещете с пълен глас на някое обществено място, пълно с хора. Животът за децата изглежда безграничен, защото не са ограничени от страха от провал или унижение. Те вървят напред с надежда и решителност, защото само това познават добре. Не са преживявали провал. Те прегръщат живота и всичко, което той може да предложи с отворени обятия.
6. Не се разстройвате твърде дълго.
Показват ни как да не се поддаваме на гнева за дълго, да не оставаме тъжни. Да посрещнем трудностите с емоция, но и да не потъваме в нея. Да мислим за изхода. Да прощаваме!
7. Белезите са почетни значки!
Когато детето счупи (не дай си боже) кост, всеки познат и приятел ще подпише гипса. То става супер звездата от класа, оцелелият. Ако паднат и се ударят, всички искат да видят раната. А раненият носи белега гордо. С напредването на възрастта скриваме белезите си, раните ни се превръщат в наши тайни. Не искаме да ни възприемат като слаби или жалки, затова не казваме на никого къде боли. Но това, което децата разпознават е, че белезите не са признаци на слабост, а белегът е знак за сила и оцеляване. История за разказване, която заслужава възхищение. Постижение!
Честит ден на детето и БЛАГОДАРЯ, деца! Карате ме да се чувствам така, сякаш светът е много по-красив, по-забавен, по-интересен и по-малко сложен, отколкото понякога си мисля. Учите ме как да виждам всичко през различни очи. Очи, които са прозрачни и искрени, които все още не са замърсени от условности и клишетата, с които обществото ни задушава.
Отзиви