ЗАХРАНВАНЕ НА БЕБЕТО. МЕТОДИ И ПРЕПОРЪКИ

За захранването има безброй много информация, която често е противоречива, объркваща, ненадеждна или дори невярна. Има много методи и препоръки, както от т.н. „стара школа“ педиатри, така и от СЗО и повечето международни педиатрични органзации. Аз лично съм привърженик на вторите.
Не съм специалист по хранане, нито педиатър, но съм прочела не малко по темата и лично за себе си направих изводи, които искам да споделя с вас и се надявам да съм полезна. 

Захранването на сина ми беше леко стресиращо, отначало. Главно защото имах едни представи и очаквания, а всъщност се получаваше съвсем друго. Първо, че най-накрая бях създала някакъв режим на кърмене, а сега и захранване! Ама моля ви се, няма време за това! Деня ми минаваше в кърмене, приспиване и смяна на памперси. 

После, аз уж бях подготвена теоретично (четох от дебелите книги), ама то се оказа, че има един куп нови и още по-нови материали. Пак четох! После се появиха дерзанията на „много четящия“: Как да отсея качественото от толкова много информация? Какво да избера?

В тази статия избрах да ви споделя какво аз научих и тсях за себе си като ценна информация. По-долу ви споделям и моят личен опит.

А сега по същество...

Какво представлява захранването?

Захранването е постепенно заместване на кърмата/адаптираното мляко с немлечна храна. След 6 месечна възраст кърмата вече не може сама да осигури необходимите хранителни вещества за оптималното развитие на детето. Това налага включване в диетата му на полутечни, немлечни храни.  

Кога да започнем захранване?

• Между 4-6 месечна възраст, в зависимост от потребностите на бебето. Препоръчително е да говорите с педиатър, който ще ви даде съвети и насоки, взимайки в предвид нуждите и здравословното състояние на вашето дете.
• Когато бебето ви стои стабилно седнало в столче, без ваша помощ.
• Когато рефлексът за избутване на храната с езиче е изчезнал.
• Когато бебето започне да проявява интерес към вашата храна.
• Когато бебето огладнява по-бързо след кърмене или хранене с мляко
• Забавя се темпа на наддаване на тегло.

С каква храна да започнем?

1.    Много родители избират да започнат с бебешки зърнени каши  (оризова или овесена каша) и след това да преминат към плодове, зеленчуци и пюрирани протеини. Новите съвременни тенденции обаче препоръчват като най-подходящи зеленчуците с неотрални вкусове.

2.    Първите храни са млечно-зеленчуково пюре или млечна каша. Те трябва да са еднокомпонентни, т.е. да съдържат един вид зеленчук или зърнена култура с добавено мляко/кърма.

3.    Въвеждането на първата захранваща храна изисква малко повече време около 2-3 седмици. През първите 7 дни постепенно се увеличава количеството храна, като се започва с 2-3 лъжички през първия ден. Възможно е първата една седмица бебето да изплюва храната или да изяхжда само по лъжичка. Когато свикне с новата рутина увеличете количеството с около 3-4 лъжички дневно, като след храненето детето се дохранва с кърма (мляко). След достигане на пълната порция от около 130 г към вече не се дохранва с мляко, а към пюрето се добавя около 30 мл кърма или мляко. Когато детето вече приема добре един вид зеленчуково пюре и каша, допълнителното им разнообразяване може да става по-бързо. Важно е промените да са през не по-малко от 3 дни, за да се отчетат евентуални неблагоприятни реакции към нововъведената храна.

Колко и какви вида захранване съществуват?

Педиатрично захранване. При него родителят контролира храненето. Той решава кога, какво, колко и как ще изяде детето. При този метод се въвеждат най-напред пюрета (плодови, зеленчукови, месни). Те следва да са фино смлени, тъй като малкото кърмаче няма изработени умения за поглъщане на по-големи частици. Тези умения се постигат постепенно през следващите месеци. За целта фино смлените пюрета към 7-ия - 8-ия месец се заменят с по-едро смлени (домашно приготвеното пюре за 8 месечно дете трябва да се мачка с вилица, а не с пасатор). Детето на 9-10 месеца обикновено има зъбки, с които следва да се учи да гризе. Приучаването към по-едро смляна и разнообразна храна подготвя детето за т.нар. „преходно хранене” в края на първата година. Продължителното машинно пасиране на храната забавя този процес. 

• Подходящ за включване на листни зеленчуци и други трудни за дъвчене храни
• Може да се замразява храна, която да е винаги под ръка.
• Малко цапане
• Родителят решава Какво, Къде, Как
• Може да следите какво количество е прието.
• Лесно може да се добаря кърма/мляко към пюрираната храна, така че вкусът да бъде познат.

негативи:

• Повече време за готвене
• Риск от проточване на фазата и забавено развитие на дъвкателни умения, при по-големи деца.
• по-голям натиск от страна на родителите и по-малко контрол от страна на детето, което може да доведе до негативно възприемане на храненето.

Педагогическо захранване. При него родителят и детето заедно контролират храненето. Педагогическото захранване е особено разпостранено в рускоговорящите страни. Основната му идея е, че то се води по нуждите и желанията на бебето. Родителят решава кога, колко и какво ще предложи на бебето да яде, а бебето решава дали и с какво да се храни. Характерно за педагогическото захранване е започването на захранването с малки количества храна на възрастните, без значение какво ядат те. Бебето не седи на собствен стол и няма свои прибори – храни се заедно с големите, най-често седнало в скута на родителя. Друга особеносъ е ,че при този метод се насърчава бебето да суче паралелно с даването на храна. При него не се проследява изяденото количество храна и детето не се насилва. В момента, в който бебето спре да проявява интерес към храната и започне да се разсейва тя се отстранява от масата.

 позитиви:

• пести време, усилия и разходи
• детето се социализира по-лесно
• децата не се насилват да се хранят и като по-големи рядко са злояди

негативи:

• Предназначен е за кърмени бебета
• Родителят може да предлагат твърде дълго и твърде малко немлечна храна на детето
• Изисква поне в началото изцяло майката да е ангажирана с храненето

Захранване, водено от бебето. Бебето държи контрола над храненето. То решава какво, колко и как ще изяде. Предлагат му се различни храни от тези, които семейството яде в момента, съобразени с възрастта и уменията му. Детето се храни само, с ръце от самото начало (около 6-тия месец). Дори и това да изглежда невъзможно за много възрастни, бебетата имат много умения и умеят да ги развиват изключително бързо. Може бебето да няма зъби, но то успешно премачква храната с венци и непце. В началото на бебето се предлагат храни, които да може да държи в юмруче – т.е. резени, дълги и тесни, които да може да осмуква и мачка с венци. В началото захранването, водено от бебето е до голяма степен запознаване с новите храни. То преди всичко изследва, експериментира и опитва новите неща. Не е необичайно да вади и слага, дъвче, плюе и пак лапа едно и също парченце храна няколко пъти, докато добре се запознае с него и е готово да премине към следващото. 

позитиви:

• Пълно сетивно възприятие
• Бебето се храни със собствено темпо
• Бебето се храни заедно с родителите
• Бебето се храни с менюто на родителите (с малки изменения)
• Развива устната и фина моторика
• Широк диапазон на вкусови предпочитания/ по-малък риск за злоядство
• По-голяма самостоятелност
• Помага за развитието на социални умения

негативи:

• Повече цапане
• Не е подходящо за бебета под 6 месеца, или такива които не са достигнали необходимия физически етап.
• Страх от задавяне.
• Трудно проследяване на приетите количества
• По-дълго време на хранене

Какъв е моят опит със захранването на детето ми?

След всичко прочетено и почти изпробван прозрях, че няма един единствен и правилен начин за захранване. Няма схема, която просто да следваш. Имаше много варианти, между които да избирам и предпочетох да извлека всички ползи и да комбинирам различните системи. Захранвах смесено и по педиатричния метод, и по ЗВБ.Към днешна дата имам едни ящен момък, който обича да си похапва всичко, сравнително самостоятелен е и има афинитет към готвенето и сбирките на маса. Как го постигнах?

• Старая се храната на бебето да бъде качествена, разнообразна, да включва достатъчно белтъчини, въглехидрати, мазнини, витамини и минерали. За мен е важно да се възпита здравословно отношение към храната и процеса на храненето.
• Храненето при нас е често и по малко, с похапвания между основните храненията, но не спазваме стриктен режим.
• Старая се да не бързам, когато бебето се храни.
• Поощрявам самостоятелността му.
• Не е проблем за мен, че се цапа.
• Когато не се държи добре на масата или си играе с храната се старая да не реагирам бурно. Обикновено това води само до още съпротива. Обяснявам търпеливо. Когато прекали, просто приключваме с храненето. Даваме си малко време и опитваме отново. Уважавам неговият отказ.
• Старая се да съм търпелива. Има много "злояди" периоди, много изхвърлена храна, много микронеуспехи, но винаги гледам крайната цел.